Любов е...Love is......

Пътуваме дълго с колата по задръстванията,на път за вкъщи.Арен е очевидно в много добро настроение.Баща му го пита:
-Арен,щастлив ли си?
-Да! -отговаря почти моментално без дори да се замисли.
-И защо си толкова щастлив? -питам аз.
-Защото ме обичате!-отговаря с лекота и смях той.
-Какво е да обичаш?Какво е любов?-продължавам да любопитствам аз,не за друго,просто мисля че съм забравила простичките отговори и съм ги заменила с някакви сложни умозаключения,само каквито могат да правят възрастните.
-Любов е когато се усмихнеш на себе си!-заключва той,с увереността на 5 годишно момче,което знае отговорите на всички трудни за големите въпроси.
Всички избухваме в смях,а Арен започва да пее нещо тихичко.Това също е любов допълвам си на ум аз.

 We are in a traffic jam on the way home. Aren is obviously in a very good mood . His father asked him:
-Aren, are you happy?
-Yes! - answers almost instantly without even thinking.
-And why are you so happy? -I asked.
-Because you love me! - easely replies and he laughs.
-What is love? What is to be loved? - I keep asking ,because Im still curious, thinking that I forgot all simple answers and I replaced them with some complicated inferences, just as adults do .
-Love is when you smile to yourself !-He concludes as confident as only 5 year old boy can be by knowing the answers of all complicated questions.
We all burst into laughter .Aren started singing something quietly. This is love as well, I said to myself .