събота, 20 ноември 2010 г.

Детство Мое


Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.